Вълшебната планина (мека корица)

Романът представлява както моментна картина на Европа преди войната, така и философски трактат за същността на времето в трансцендентален контекст. Главният герой Ханс Касторп преминава през дълъг процес на самообразование и самопознание, изпълнен с разговори, разходки и приключения; всъщност обаче той не се движи толкова в линейното време и пространство, които изглеждат замръзнали в едно положение, а по-скоро изследва вътрешния си свят. Външната действителност остава непроменена и тази статичност служи като метафора за вечната цикличност на битието.

Истинската магия на пътуването се проявява, когато краткото триседмично посещение на героя при братовчеда му в санаториума прераства в седемгодишно духовно търсене. По време на това време Ханс Касторп преосмисля отношението си към живота и достига до заключението, че всяко истинско здраве трябва да бъде резултат от дълбочинно опознаване както на болестта, така и на смъртта.

„Вълшебната планина“ е сред най-влиятелните творби в световната литература — художествено-философско проучване относно времето в различни негови аспекти. Това е роман за любовта, заболяването, образованието, живота, смъртта и времето — за човешкото пречистене и способността да преживяваш.

Произведението „Вълшебната планина“ първоначално е публикувано през 1924 г. На немски език. Томас Ман започва работа върху него през 1912 г., докато пребивава в швейцарския санаторий Давос със съпругата си, която лекува белодробен проблем. Планирал е след „Смърт във Венеция“ да напише хумористична история с пародиен подход към темата за смъртта; но вместо това проектът му прераства в мащабен роман – написан над дванадесет години – който става символично произведение от XX век.