Призрако, стой! Стихове (твърда корица)

Стихотворенията на Александър Стоянов (1970–2008), написани в заведения и болници през 90-те години, вероятно представляват най-близкия пример за поезия от ъндърграунда. По някаква причина в Пловдив липсва подобен стил на писане или той е толкова добре скрит, че минават дълги години преди да бъде открит.

Тези стихове не са създадени на пишеща машина или компютър; вместо това те са записвани върху всякакви листчета, салфетки и случайни парчета хартия, които се озовават в ръцете на поета точно както самите текстове възникват спонтанно. Те са рецитирани сред приятели и не са подготвяни за печат – далеч от намерението да бъдат издадени в книга. Това е онзи тип поезия, свързан с миговете, с бягството на времето, което обаче е уловено и кратко спасено.

Сега тези творби се появяват в сборник – първата им публикация 15 години след смъртта на Сашо и 30 години след тяхното написване. Тази инициатива идва благодарение на усилията на семейството му да ги запази и помощта от негови приятели и колеги от университета, особено журналиста Спас Кузов, който ги организира в папка.

Въпреки че тази папка (или файл) не може да пресъздаде хронологията или да отдели успешните произведения от неизпълнените идеи, когато я четеш усещаш истинския поет - неговата лична борба, езика му, раната му; отчаяние и присмех; клеймо и надежда; пречупвания и вярност; спасение чрез сарказъм; любов към живота като срещуодговор към самотата…