Дар

Понеже светът на "Дар" е толкова фантасмагоричен, колкото и повечето от моите творби, мога да споделя размисли относно тази книга с известна дистанция. Всъщност това е последният роман, който съм създал или ще напиша на руски език. Героинята тук не е Зина, а самата руска литература. В първата глава акцентът пада върху стихотворенията на Фьодор. Втората разглежда влиянието на Пушкин върху творческия път на младия герой и опитите му да разкаже за експедициите на баща си зоолога. Третата глава прехвърля вниманието към Гогол, но в централната й част стои любовното стихотворение посветено на Зина. Четвъртата глава се фокусира около книгата на Фьодор за Чернишевски – една спирала вътре в сонет.

Последната глава обединява всички предишни теми и оставя читателя с усещането за книгата, която Фьодор мечтае един ден да завърши: „Дар“. Интересно ми е докъде ще отведе въображението им младите влюбени след като изчезнат от сцената.

Владимир Набоков (1899 – 1977) беше руски и американски писател, преводач и специалист по пеперуди, както и запален шахматист. Произхождайки от аристократично семейство, той избягал след идването на болшевиките във властта в Русия. В Германия написва ранните си романи, включително "Дар". През 1937 г., със съпругата си Вера и сина им Дмитрий бягат от режима на Хитлер - първо във Франция, а три години по-късно достигат САЩ. Там той пише прочутите си произведения като "Лолита" (1955), "Пнин" (1957), "Блед огън" (1962), "Ада или страст" (1967) и други.