Годината на върколака (ново издание)

"Поетична, мрачна и завладяваща, „Годината на върколака“ от Стивън Кинг ще ви държи в напрежение до самия край.

Изящните илюстрации на Бърни Райтсън преобразяват историята в истинско визуално удоволствие. Верните фенове на Стивън Кинг ще открият в романа нови парченца от огромния пъзел, който събира великолепната литературна вселена на краля на ужасите.

Зимата отново е обгърнала Таркърс Милс, но тази година с нея идва и Звярът.

Таркърс Милс – едно забравено градче, подобно на Сейлъмс Лот, Касъл Рок и Дери. Всеки път при настъпването на пълнолуние се чува нечовешки вой през нощта и всички знаят, че предстои смърт. Неумолима Смърт броди по опустошените улици, а страхът дълбоко пронизва сърцата и умовете на местните жители. Властите са безсилни пред чудовищните убийства; само едно беззащитно дете подозира ужасяващата истина...

Планирана като ограничено издание за колекционери, веднага след появата си „Годината на върколака“ провокира интереса сред многобройните почитатели на Стивън Кинг и скоро става достъпна за масова продажба за задоволяване нуждата от повече копия. Скоро популярността ѝ достига до голямото кино – филмът носи името „Сребърен куршум“, а младият режисьор Даниел Атиас впоследствие печели признание със сериали като „Изгубени“, „Семейство Сопрано“, „Али Макбийл“ и „Доктор Хаус“.

Откъс

Високо в небесата сияе пълната луна, докато тук долу в Таркърс Милс януарската виелица е затрупала града със сняг. Студеният вятър свири по празната главна улица; оранжевите снегорини вече са напуснали бойното поле.

Стрелочникът Арни Уестръм е уловен от стихията в малкия си пост във вътрешността – четиринайсет километра извън града. Сняг е покрил железопътната линия и блокирал движението му с бензинова дрезина; затова Арни остава да реди пасианс в бараката си. Карти му са стари и замазнени. Изведнъж внезапният вой отвява въздуха навън го кара да повдигне глава към звука; след кратко колебание пак се връща към играта си. Няма защо да се притеснява - това просто е силният ветер…

Но звукът не идва откъм врата… нито пък стон или молба да бъде допуснат вътре.

Арни Уестръм става прав. Той представлява висок мъж с костенурка форма под зимното палто над униформата си железничарски работник. От устните му стърчи цигара "Кемъл", а лицето му блести оранжево под светлината от керосинов лампичка стенен монтаж.

Драскането продължава да се чувам: "Нечие куче," мисли той сами себе си - "изгубило се е току-що искало топло място." Но все пак има известни резерви у него... Разбираемо би било жестоко оставяне животното навън (макар че температурата не изглежда много по-висока), но инстинктively чувство го спирай: ледени пръсти страх проникват сърцето му."