Революция на изток: Един португалец в София

Винаги съм се опитвал да разглеждам явленията не само в тяхната концептуална взаимовръзка, която е важна (освен ако не я възприемаме като висша форма на организация, която доминира и поглъща всичко, а следователно отменя и него), а по-скоро чрез икономическия език и непосредствените му представи за производител и потребител. Целта ми е да навляза в области, където идеите безпощадно се смесват с реалните човешки усилия за оцеляване всекидневно. По този начин могат да бъдат разкрити величието и падението на човека, както и основата и обвивката на неговото поведение; славата на жеста, който остава невидим в счетоводството, и радостта от простия факт да дишаш и устояваш. Освен това присъстват ненаситността или страхът – тези чувства те подтикват към неморални действия в отчаяния опит да предотвратиш обсебването от страха. Страхът от загуба или отсъствие предизвиква пот по челото ти; той е жлъчта, разлагаща телата ни и изпразняваща душите. Този живот на хората е такъв какъвто е днес — както винаги преди това — независимо от най-благоприятните условия; даже след осигуряването на физическото оцеляване ние сме подвластни на властови игри свързани със секса, парите и политическите системи. Те достигат своя връх при тиранични режими с абсолютна власт: там единствено безмерността лудее едни хора до божествени претенции, докато други остават лишени от убежище дори във собствената си същност или вътрешен свят. Всякакви ниски мотиви у едните срещу изобретателността у другите са аспектите които най-силно ме привлекли — но не защото романтизирам крайности (диктатурата сама по себе си представлява краен случай). Нито пък моментите когато човек няма избор освен разрушение - което показва че дори абсолютната власт има свои граници при последното решение на индивида. Между тези крайности човек попада в ситуации които никой трактат не може напълно да обясни или покрие.