Книга за чудесата на Индия

"Книга за чудесата на Индия", написана от капитан Бузург ибн Шахрияр, е един от най-забележителните историко-географски и литературни артефакти на арабската средновековна литература. Тя е композирана през втората половина на 10-ти век в крайморски градове на Южна Месопотамия или Западен Иран и представлява сборник с разкази, събрани от автора чрез моряци и търговци, които са пътували до Индия, Китай, Индонезия, Африка и други далечни места. Съществува само един ръкопис на това произведение – препис от 13-ти век, който се съхранява в Истамбул. Настоящото издание предлага първият български превод на текста.

Тази книга не е просто набор от факти и фантастични истории относно морските приключения и пътешествия. Тематично разнообразна (обхваща както природата на екзотичните страни, така и ежедневието и обичаите на техните жители), тя функционира като своеобразна енциклопедия за знанията на хората живеещи по бреговете на халифата през 10-ти век относно страните около източното море. Произведението предоставя ценен материал за исторически, географски, културологични и етнографски анализи. Комбинирайки реалността с мечтите и въображението си, книгата преобразява опитите в увлекателно четиво. В допълнение към текста са включени репродукции от миниатюри вд inspiration rъкописa "Макама" нa Харири възпроизведени според изданието нa Ван дер Лит oт 1886 г."