Няма да се уплаша от злото

**Носител на наградата "Гранд Мастър"**

„Да поема и през долината на смъртната сянка, няма да се страхувам от злото...” – това е откъс от Псалм 22, който обикновено се рецитира на погребения. Романът, носещ заглавието вдъхновено от тези думи, е написан от Робърт Хайнлайн като последен труд в живота му след като е бил убеден, че страда от тежко и неизлечимо заболяване. Според близките му познати, образът на непоклатимия старец Йохан Смит представлява самия автора. Както Йохан Смит също така е възрастен и безнадеждно болен човек, той не само отчаяно държи здраво за живота си, но също така е готов да води решителна битка със смъртта. И тъй като победата зависи до голяма степен от случая, резултатите са напълно изненадващи.

В романа мозък на мъж бива трансплантиран в женско тяло. Това представлява уникалната концепция зад един от най-вдъхновяващите произведения на Хайнлайн. Ум срещу физика; мъжки желания сблъскват женствеността; душа против душа — всички затворени в една обща тленна форма.
Преди смъртта си Юнис Бранка работи като лична секретарка на милионера Йохан Смит. Когато двамата се срещат повторно при тази невъзможна комбинация, връзката им бързо процъфтява по неочакван начин. Юнис става незаменим наставник относно изкуството да бъдеш жена - две личности обединени в едно тяло. Но ситуацията става още по-фантастична с появата на трета личност.

В „Няма да се уплаша от злото“ Хайнлайн продължава обсъждането започнато в „Странник в странна страна“, разглеждайки табутата във съвременния свят и динамиката между половете както и значението и последствията от сексуалната революция през шестдесетте години на двадесети век.