*Мисия Лондон

Алек Попов прекара кратко време като български дипломат в Лондон, но се завърна с изключителен подарък за своите познати и непознати. Според мен романът му "Мисия Лондон" е най-смешната творба в съвременната българска литература - толкова смешна, че накрая човек започва да плаче.

Георги Цанков отбелязва във "Вестник за жената", че романът носи документален оттенък, тъй като авторът черпи вдъхновение от опитите си по време на дипломатическата си мисия. Въпреки реалистичния контекст, историята е плод единствено на въображението му. Той умело играе с посткомунистическите митове и иронизира тоталитарното наследство под нова европейска риторика – смехотворно и тъжно едновременно.

Според Стефан Продев книгата надминава простото описание на обществените нрави; тя предлага свежа перспектива за българското присъствие в Европа днес. Професор Елка Константинова описва как ситуациите преминават от автентични към абсурдни, а гротескните хумористични представления показват дипломати и служители вплетени в невероятни ситуации.

Христо Кьосев коментира, че "Мисия Лондон" следва традицията на европейските комедии с отлично повествование и фин хумор. По негово мнение това произведение може да бъде сравнявано със забележителности от класиката по отношение на самоиронията и сатиричността.

Кристин Димитрова добавя, че книгата не просто критикува системата, а прави осезаеми наблюдения върху социалните динамики у нас; той вижда надежда именно в иновациите сред новото поколение писатели.

Любен Дилов-син споделя личното си възприятие за Алек Попов – артистична фигура, която разчупила стереотипа за българския дипломат. Той определя романа като доживотното отмъщение срещу униженията при взаимодействие с нашето посолство зад граница. Чрез остри наблюдения над странностите в дипломацията текстът рисува картина на недъзите ни: корупция сред представители на държавната администрация или наглост у политиците.

На финала се поставят важни въпроси относно настоящето и бъдещето на българската дипломация - дали ще продължи да бъде доминирана от партийни назначения или ще настъпят промени? Романът оставя читателя замислен над сложността между националната идентичност и международното представяне.