Доброта

"Под мен...

Под мен, като изтощен и слаб кон,
денят ми се клати, готов да падне.
Изкачвам се по наклона на умората си.
И с надежда моля

вятърът да задуха, устните ми бели като прах,
защото жегата ме е опустошила.
Запитвам се - къде ли съм разпилял
и волята си, и цялата сила.

Чешми целуваха нежно с прохладното си пеещо езиче.
Алеите сами ме носеха напред.
Смехът избяга като уплашено момиче,

когато отпуснах раменете си
на пейка със криви крачета.
Самотници ме наблюдаваха
с очите си, изпълнени със старост.

И скуката с глад на лешояд
загризваше нас двамата - тях и мене:
тях – стари като изсъхнали цветя,
мен – натоварен с толкова неизживени неща.

Но мога ли да ги сравня –
с тях - които са дарили дните си на хората!
Кой утиши горящия огън
на моя жизнен стремеж - старата възраст?...
1979"