Доброта

Под мене...

Под мене като грохнал мършав кон
денят ми олюлява се да рухне.
Катеря се по гърбавия склон
на своята умора. И да духне

се моля с устни бели като прах,
че жегата ме е изпепелила.
И питам се - къде ли разпилях
и волята, и цялата си сила.

Целуваха ме глезено чешми
с прохладното си пеещо езиче.
Алеите ме носеха сами.
Смехът като изплашено момиче

избяга, щом отпуснах рамене
на пейка със крачета разкривени.
Самотници се вгледаха във мен
с очите си, от старост осълзени.

И скуката със глад на лешояд
заглозга ни еднакво - тях и мене:
тях - старите като изсъхнал цвят,
мен - с толкова неща неизживени.

Но мога ли със тях да се сравня –
с тях - дните си на хората раздали!
И кой приспа горящата главня
на моя жизнен порив - старостта ли?...
1979