Ние, феодалните старци

Този текст представлява разказ за учените от моето поколение, които извършвахме научна работа през епохата на Брежнев или, ако предпочитате, по времето на Тодор Живков. Като конкретен пример ще посоча известната школа по кристален растеж, основана от Странски, Кръстанов и Каишев, към която имах удоволствието да принадлежам.

В книгата се описва как сме станали учени, нашите постижения и неуспехи, както и влиянието на учителите ни в университета и науката. Разказвам за големите умове, с които сме имали честта да работим в професионалния си живот; обсъждаме проблемите и взаимоотношенията ни с Партията и Държавна сигурност. Важен акцент е погледът върху науката ни от перспективата на световната научна общност и атмосферата около нас – среда на работа и живот.

Книгата разглежда също така какво означава да бъдеш учен и дали обществото печели нещо от тяхната дейност. Това са мои лични размисли; ако някъде греша, вината е изцяло моя. /Иван Марков/