Единадесет дървени улици

Иван Марков е фотограф и това е неговият дебютен роман. В него той демонстрира как можем да уловим изображения без помощта на камера, изследвайки както външността на живота, така и неговата дълбочина. Книгата представя различните места, където се срещат чувства – любов, раздяла и малките момичета, които порасват в жени с времето; също така големите мъже остават с детското си усещане.

Тази творба завършва щастливо, а за да се постигне такъв край, е необходима смелост. Биологично погледнато не сме предразположени към щастливи финали и именно затова много хора търсят надежда за щастие след приключването на нещо. Иван Марков обаче вярва в радостта преди края, а аз виждам в него даровит разказвач. Ще пожелаете книгата му никога да не свършва – както желая аз той да продължи да пише още истории.