Хилендарският монах

Димитър Талев е роден на 1 септември 1898 г. в Прилеп, Македония, която след разпадането на Сан-Стефанска България остава извън пределите на Родината. В творчеството си писателят акцентира върху борбата на българския народ за национално самоопределение. С изключителна художествена виртуозност той представя трагичната история на народа през вековете и същевременно вдъхва надежда за по-добро и справедливо бъдеще. В потвърждение на това, Талев казва: „Миналото е коренът на настоящето; човек се обръща към него в стремежа си да разбере човешкия живот и да надникне в бъдещето.“ Умира на 20 октомври 1966 година, оставяйки ненаписани романи за Балканската война и последвалите я събития.

От същия автор:
„Сълзите на мама“ (разкази за деца) - посветени на доброто и красивото.
„Усилини години“ - трилогия, предшествана от четиритомния романичен летопис.
„Под мрачно небе“ - драма в шест действия.
„Златният ключ“, „Старата къща“, „Завръщане“ - три книги с разкази, характеризиращи се с психологически реализъм.
„На завой“ (роман) - сблъсък между дела и идеологии.
Публицистиката му представлява важна част от творчеството му: възрожденски морал и светъл идеализъм.
„Гоце Делчев“ – психографски портрет на известния български революционер.
„Град Прилеп” – истории за борба за родина и свобода.
„Великият цар” – исторически разкази за основатели и защитници на българската държава.
„Братята от Струга” – повест посветена братята Миладинови.
"Кипровец въстана" (повест) – съдба и надежди нa българските католици под чуждо робство.
"Самуил – цар български" - роман-летопис относно най-драматичния владетел у нас.
"Последно пътуване" (повест) разглежда кризата във взаимоотношенията между поколенията,
докато "Два милиона" (повест) проучва тъмните аспекти в човешката душа.
Тетралогията "Железният светильник", "Преспанските камбани", "Илинден", "Гласовете ви чувам" вече има утвърдено място в световната класика.