Тя е тъмата. Книга 8 от Хрониките на Черния отряд

Вятърът се издига, носейки зловещо усещане. Мълниите гремят и светкат. Яростта е жива над равнината с блестящия камък. Дори сенките изглеждат уплашени.

В централната част на равнината се издига огромна сива крепост – тайнствена и по-древна от всеки записан спомен. Стара кула е паднала на цепнатината. От сърцето на укреплението идва ужасно, дълбоко и бавно туптене – като дрънчене на сърце в света, разчупващо мълчанието около него.

Смъртта представлява вечността. Вечността е камъкът. Камъкът символизира мълчание.
Камъкът не може да говори, но помни.

Така започва втората книга за равнината на блестящите камъни, достигнала до нас благодарение на Мърган – знаменосец и летописец на Черния отряд. "Тя е тъмата" разказва за пътуването на Отряда към своето минало и Катовар; Наемниците са поставени между армията на Дългата сянка, която ги очаква да ги унищожи, а зад тях стоят неверни съюзници, подготвящи предателство. Кина – богинята-разрушителка влияе върху случилото се и се опитва да се завърне обратно. Ловецът на души има свои собствени намерения, докато Знахаря вече не споделя тайните си с никого.