Очи сини коси черни

„Тя е наясно: дори когато настъпи последната нощ, едва ли ще има смисъл да я запомнят, тъй като това ще бъде началото на нова история - историята за тяхното разделение. Той не разбира напълно какво иска да каже тя; неговите разкази винаги са били кратки и обречени. Най-дългата от всички истории е тази с младия странник със сините очи и черните коси, а причината за дължината ѝ е именно тя, която я съхранява в паметта си. Според нея той греши, мислейки че историите се изживяват без знание. Те вече достигат до края на света – там, където съдбите губят индивидуалността си и може би дори човечността си. „Любов между общности“, казва тя. Вероятно това произтича от храната и монотонността на живота около тях. Те се смеят; самият факт, че могат да се виждат усмихнати, ги изпълва с щастие.”