Ранни спомени

Симеон Радев е роден на 19 януари 1879 година в град Ресен, Македония. Първоначалното си образование получава в българските училища в Ресен, Охрид и Битоля, след което завършва френския лицей „Галата сарай“ в Цариград и след това правото в Женева. През 1905 г. става главен редактор на списание „Вечерна поща“, а през 1906 г., заедно с Александър Балабанов, основават сп. „Художник“. По-късно, през 1911 г., той създава всекидневника „Воля“ и активно участва в неговото издаване. В този период публикува книгата си „Строители на съвременна България", която представлява значимо историографско изследване.

Още от ранна възраст Симеон Радев започва кариера като дипломат. Участвайки в Конференцията за мир през 1913 г. в Букурещ, остава там като пълномощен министър до 1916 г., а когато Румъния влиза във войната, е преместен да работи в Берн. През 1917 г. подава оставка и напуска Швейцария, за да се присъедини към фронтовите действия. След края на войната взема участие от българска страна при подписването на Солунското примирие и последователно служи като пълномощен министър в Хага, Анкара, Вашингтон, Лондон и Брюксел. Освен това той е първият български представител в Обществото на народите – Женева.

През 1918 г. публикувал своята книга “Македония и Българското възраждане през ХIХ век” на френски език; тя по-късно (през 1927) е преведена на български и издадена от Македонския научен институт София. Книгата беше преиздадена от издателство "Изток-Запад" през 2013 година.