Антарктически дневници

Читателят получава произведение, което изглежда сякаш е излязло от безкрайния лед на Антарктида. Дневникът на Христо Пимпирев представлява студена капка истина за един континент и неговия обитател, изпълнен с болки, съмнения, тихи надежди и малки радости. В него се усеща носталгия по дома и близките, както и неуморната решителност да се постигне невъзможното. Това е разказ за мечта, подобна на детска приказка, и история за реализирана действителност – нещо, без което животът няма смисъл. /Боян Биолчев/