Моето време

След Стефан Стамболов, вероятно най-критикованата фигура в съвременната българска политика е Александър Цанков. До 9 септември 1944 г. той се опитва да реагира на нападките срещу него предимно чрез изявления в медиите или от трибуната на Народното събрание. По-късно, по време на принудителния си изгнание, започва да пише мемоарите си. Един от тях с заглавие "България в бурно време" вече е достъпен за българските читатели. В следващото си произведение "Моето време", проф. Цанков не цели да оправдае или освободи себе си от вината за политическите си действия, а вместо това иска да сподели своя опит през периода, когато активно участва в живота на българското общество - от началото на XX век до края на Втората световна война. Авторът отново влиза в дискусия със своите идеологически противници и освен това осветлява малко известни аспекти както от личния си живот, така и от политическата история на България.