Магията на Поповци

Зная хора, които по времето на тоталитарния режим успяваха да печелят повече от доходите си. Аз не бях сред тях, тъй като се трудих много и получавах само символични заплати. В резултат на това платих цената със здравето си.

Още помня първия ден в работата ми, когато майка ми ме изпрати с напътствията: "Бъди точна, изисквай от себе си и никога не отказвай работа, която ти възлагат!" Тези качества всъщност били характерни за прусаците. Докато те утвърдили мястото си в историята, аз изгубих своето в институцията, където работех поради здравословни проблеми.

Тогава бях убедена, че положителната промяна в живота ми ще помогне за подобряване на моето състояние. И тази промяна настъпи скоро след това. Получихме покана от леля Либинка – приятелка на майка ми – да посетим нейното семейство в махала Поповци край Вакарел, където бяха превърнали старата кръчма във ваканционен дом. Свързваше ни дългогодишно приятелство с тях - Фани и аз принадлежахме към второто поколение.

Въздухът беше свеж един слънчев летен ден и нашият автомобил Трабант (наречен нежно Фюри на името на филм с главен герой конче) ни поведе към Поповци – една от многобройните живописни махали около Вакарел, наричани шеговито от софиянците "Ди Юнайтед Стейтс ъф Уокъръл"...

Берлин. 10 юни 2002 г.