Арете. Идеи и образи на сборната добродетел (История на Арете)

"Арет? е термин от старогръцкия език, който описва съвкупността от мъжки добродетели, разпознавани от древните като активно и конструктивно поведение. В основата на тази нравствена концепция – както фонетично, така и смислово – стои трако-елинският бог Арес, който се разглежда не само като войн, но и като цар, стопанин и мъж. Образът на този бог очертава идеала за лидерство, свободен гражданин, глава на семейството и защитник на отечеството.

Арет? обединява различни идеи и образи, които трябва да бъдат идентифицирани и назовани с цел историческото им наследяване в психологията и възпитанието по етични принципи. Стремежът е към постигане на баланс между физическото тяло и духа. Тази вътрешна „борба със себе си” определя арет? като форма на етика, която служи за педагогика в изграждането на ценностна система за индивидуално полезно поведение както индивидуално, така и в групов контекст. Това води до формиране на култура в латинския смисъл - "обработка" или развитие на духа.

Съвкупната добродетелност във времето оформя Екзистенциално-ценностната система Арет?, структурираща се около пет основни тематики: вяра, власт, защита (бран), труд и любов с техните персонификации: бог (Арес), цар (власт), войн (бранител), стопанин (работещ) и мъж. Като проследим тяхното развитие през трите хилядолетия история на държавността от античността до наши дни забелязваме как вярването в езически божества като Арес преминава към надеждата за закрила у свети войници в християнството; впоследствие това става част от хуманизма при социалната държава – символизирайки стремежа към по-справедлив обществен ред. В края на този процес стоят любовта, която свързва всички тези концепции с определена историческа мисия."