Красиви и прокълнати

Той я гледаше в продължение на няколко минути. Нещо вътре в него се пробуди, нещо, което не можеше да бъде обяснено нито с топлия следобеден въздух, нито с жизнерадостния ефект на червения цвят. Все по-силно осъзнаваше колко прекрасно е момичето – и изведнъж му стана ясно: всичко произтичаше от разстоянието между тях. То не представляваше рядкото и безценно разстояние между душите, но все пак беше измеримо дори в метри. Между тях имаше есенният въздух, покриви и несигурни гласове. И макар това да бе само за миг от времето, чувството му напомняше повече на преклонение отколкото на най-дълбоката целувка, която някога бе изпитвал.