Приятелски огън

„Приятелски огън“ представлява дълбока, жестока и завладяваща история… Акерман съумява да развие сложен наратив за преданост, отмъщение и братска любов.
Халед Хюсейни

Елиът Акерман е извършил нещо изключително смело като автор и още по-смело като военнослужещ – той е достигнал до душата на противника си.
New York Times Book Review

Това, което придава толкова силна емоционалност на „Приятелски огън“, е способността на Акерман да изпитва емпатия; той умее да проникне в психологията на персонажа и ни напомня не само за големите различия между нас, но и за общата ни човечност.
Азар Нафиси

Този роман се счита за най-доброто произведение относно войните в Афганистан досега. Той докосва лиричните струни в душата подобно на „За кого бие камбаната“ от Хемингуей.
Адмирал Джеймс Ставридис, бивш Върховен командващ на Съюзническите сили в Европа

Азис е обикновено афганистанско момче, чиито дни коренно се променят след началото на конфликта с американците. Той губи родителите си и брат му получава сериозни ранения, нуждаещи се от постоянна медицинска помощ. Светът около него става все по-жесток и хаотичен. Талибаните твърдят, че защитават невинните от американската агресия, а американските воини казват обратното - че те са тези, които охраняват мирното население срещу тероризма. При наличието на толкова много "спасители", животът на Азис ежедневно висял над пропастта. За да оцелее трябва да се адаптира — научавайки как да бъде хищник вместо жертва. Ако желае да запази своята човечност, той трябва първо да спаси брат си и жената която обича.

Елиът Акерман участва активно в пет мисии в Афганистан и Ирак като морски пехотинец. Достига чин капитан и получава отличия като Сребърна звезда, Бронзова звезда и Пурпурно сърце. След края на службата си работи като писател за The New Yorker, The Atlantic ,The New Republic and Ecotone .