Бащите на ужаса

Началото на нов век винаги носи със себе си големи надежди и очаквания. Пример за това е, когато през 1968 г. Стенли Кубрик и Артър Кларк създадоха филма „2001: една одисея в космоса“. Тогава никой не се съмняваше, че те ни представят реалистично бъдеще с лунни станции, космически пътувания и полети до далечните планети от нашата слънчева система.

За жалост, настъпването на Милениума мина без значими събития и останахме само с дебатите дали всъщност той не бе отпразнуван година по-рано. Непостигнатите мечти оставиха следа у нас. Вероятно подобна атмосфера е била характерна и за началото на ХХ век, когато оптимизмът бил подхранван от предсказанията на Жул Верн – често изненадващо точни. Въпреки това обаче идвали тревожни мисли относно глобалните проблеми в света. Младият Хърбърт Уелс току-що започвал да пише модерната фантастика с неговата тъмна антиутопия „Машината на времето“. Не само него трябва да споменем; той просто е най-забележителният глас сред писателите, които изразяват дълбоката тревога относно мястото на човека във Вселената. Докато Уелс звучал като силен зов от тръба, друг автор от този период – Патриархът Дънсейни – оставял впечатление сякаш звучи като камбанен звън.

Едуард Джон Мортън Дракс Плънкет, известен още като Лорд Дънсейни (1878–1957), представлява един забележителен ирландски аристократ и плодовит писател. Въпреки краткия му псевдоним Лорд Дънсейни да е почти непознат за българските читатели, именно той е основоположникът на съвременната фентъзи литература.

Някои може би ще попитат: нима родоначалникът не е Толкин? Но истината е друга...

Друг автор в жанра ужаси признава влиянието на Дънсейни със следните думи: „Имам произведения в стил ‘Едгар По’ и такива в стил ‘Дънсейни’, но къде са моите собствени творби?“ Това заявил самият Лъвкрафт.

Споделяйки личен спомен извъд своето детство след Чернобилската катастрофа, осъзнавам как странните разкази за ядрената авария ме връщали към чувството за познат страх - свързан с опустошението и мутантите около мен... Спомних си новела наречена „Цветът от космоса“ написана от Хауърд Филипс Лъвкрафт през 1927 г., която описвала тематика близка до моите преживявания.

В широкото си есее "Свръхестественият ужас в литературата", написано през началото на 30-те години миналия век, Лъвкрафт споменава вече малко позабравения автор Уилям Хоуп Ходжсън:

Творбите му демонстрират мощното внушение за скрити светове зад повърхността на ежедневния живот. Макар да има сантиментални възгледи относно вселената и човешките взаимоотношения с нея, подходът му остава сериозен спрямо необяснимото.

Следователно въпросният анализ може би изглежда прекалено академичен. Сред трио­то велики майстори на ужасa можем да открием колоритния образ на авантюриста Ходж슨 – синчец произлязъл от бедноватовско семейство... След смъртта му хлапето решило да служи във флота.

Историята зависи много повече отвъд имената им - тя продължава напред… Един млад човек име Джон Роналд Руъл Толкин оцелял по време на войната ще продължи делото им…