Паралакс

Славой Жижек описва „Паралакс“ като свое основно произведение и действително, тази книга обхваща в значителна степен всичко, което е направило философската школа в Любляна толкова известна. Тя съчетава немска класическа философия, лаканианска психоанализа и интерес към поп културата – включително киното с нисък ранг и популярната музика. Читателите се впускат в истинско интелектуално приключение. Кой би имал смелостта днес да възстанови диалектическия материализъм с намерението да придаде повече хуманност на постмодерните политики? Поради това "чистите" френски политически теории (като тези на Ален Бадиу, Жак Рансиер и Етиен Балибар) следва да обърнат по-голямо внимание на икономиката, а Жижек ще демонстрира как именно. Неговият подход за това как можем да бъдем автентични марксисти включва интегрирането на марксистката концепция за стоката с понятието на Лакан за objet petit a.

Някои биха могли да считат, че Жижек прекалява със своите неочаквани сравнения и невероятни интерпретации. Предизвикателството е в рамките на една единствена книга да свържем сцени от прелъстяване във филмите „Диво сърце“ на Дейвид Линч и „Абсолвентът“, както и да разгледаме какви биха били философските системи относно сексуалността според Хегел и Хайдегер. Освен това анализът може да обхване творчеството на Хенри Джеймс, Скот Фицджералд и Ивлин Уо или пък марксисткото тълкувание на най-бруталните похвати от порнофилмите наред с кантианската природа зад зомби филмите! Това представлява оптическо изместване (паралакс), което стремглаво насочва читателското внимание...