Константин Величков. Избрано

Изданието отбелязва 160 години от раждането на Константин Величков. Той е роден през 1855 година в Татар Пазарджик в семейство на занаятчии. Баща му, Величко Петков-Кюркчията, е уважаван общественик, а майка му Мариола хаджи Стоянова активно участва в местното ученолюбиво дружество като касиер. Образованието си получава първо в класното училище на родния си град и след това във френския султански лицей „Галатасарай" в Цариград (1868-1874). След завършването става учител по български и френски език, история и география в Татар Пазарджик (1874-1876) и председателства читалището „Виделина".

Той е член на революционния комитет и взема участие в подготовката за Априлското въстание през 1876 година. Арестуван и осъден на смърт, успява да бъде освободен благодарение на намесата на европейската комисия, разследваща насилията при потушаване на въстанието. Няколко месеца работи като писар в Българската екзархия в Цариград (1876-1877).

По време на Руско-турската война от 1877 до 1878 година Константин Величков служи като преводач за руските войници. След края на войната се връща обратно към Татар Пазарджик, където оглавява Окръжния административен съд (1879-1880). Между 1879 и 1885 година е народен представител от Народната партия в Областното събрание на Източна Румелия. През учебните години 1880-1881 изучава право във Франция, но не завършва образованието си. Отново между 1884 и 1885 заема поста директор по народното просвещение.

От същата година става редовен член на Българското книжовно дружество – днешната Българска академия на науките.

След Съединението през 1885 г., той се установява в София. По време on проруския преврат през следващата година е предложено да стане министър по народното просвещение, но отказва тази позиция. Годините след това са изпълнени с преследвания срещу проруски политици; така той прекарва времето си зад граница - живее във Флоренция между 1887 до 1889 г., където изучава живопис. После преподава френски език и всеобща литература в Българската гимназия Солун (1890–1891), а впоследствие работи отново за Екзархията в Цариград (1891–1894).