Нощта на Десети

Историята на този роман може да се разглежда и като елемент от неговия сюжет. Тя започна след срещата ми с Рей Бредбъри по време на представянето на книгата му „Сляпо каране“ в Чикаго, където разговаряхме извън литературните теми и писателския занаят. В онзи момент работех върху друг антиутопичен роман, без да осъзнавам, че само три години по-късно ще станат реалност събитията, за които пишех; но действителността щеше да надмине моето въображение със своята жестокост. Именно тази среща доведе до две важни промени: реших временно да спра работа по антиутопията и да се насоча към спомените си от родината, тъй като в разговорите с г-н Бредбъри ме обзе чувство на вина – истинският писател достига световното съзнание чрез съдбата на народа си. Ако това не стане, вината не лежи у народа или неговата съдба, а при самия автор. Така възникна комедията „Корно“, която бе номинирана в конкурса на Сатиричния театър „Алеко Константинов“ под заглавие „Нощта на Десети“. Тази сатирична творба беше написана за тридесет и три дни и стана основа за романа „Нощта на Десети“, който има малко променена сюжетна линия. Романът дойде след бас между мен и приятел – литературен критик и философ от Чикагския университет, че ще напиша история с продължителност седем-осем часа - тоест по-малко от времевото действие в „Одисея“ на Джеймс Джойс или „Един ден от живота на Иван Денисович“ от Александър Солженицин. Макар вече да бях изградил концепцията в главата си, не смятах, че ще успея да сведу сюжета до два часа – период в който бих могъл да вместя две различни епохи с единствено бегли контури подобно на Пикасовия гълъб. Следващите четиридесет дни работа доведоха до раждането му точно за седемдесет и седем дни.
Йордан Ганчовски