Котката

Тази история разказва за жена, която е загубила името си и съзнанието й се е свило до животинско ниво. Душевният й пейзаж представлява екран, на който се изявяват моменти от живота ѝ – парченца от един пъзел, с който тя е трансформирала външния свят, от който е избягала. Наративът в първо лице обединява гласовете на котката и жената, които по време на развитието на сюжета се преплитат и губят. В края на романа изглежда сякаш пъзелът е подреден...

Разказът за Котката не просто описва лична трагедия; той представя живот през погледа на човек, който не бяга пред най-страшните хищници - хората с власт.

Времето тук наподобява пустиня, през която трябва да преминаваме всеки ден и да запълваме със смислови призраци. Чакането го удължава и прави безкрайно.

Тази вечер телефонът мълчи и жената прилича на глухарче без семена – остава само стеблото с празния плодник. Пухкавият глобус вече го няма; красотата ѝ се разпиляла поради променливия вятър от настроението на партньора ѝ.

Думата "помирение" ще бъде последното ни изкушение. Стремим се да намерим мир с миналото... Очакваме небесната благодат да падне върху нас и двете да станем едно.

Всички думи са просто прах – те не значат нищо.