Край река Пиедра седнах и заплаках / луксозно издание

Един испански мисионер посетил остров, където се срещнал с трима жреци от ацтекската култура. Той ги запитал как се молят и един от тях му отвърнал, че имат само една молитва: „Боже, в теб сме трима и ние сме трима. Смили се над нас!" Мисионерът похвалил молитвата, но обяснил, че не е точно тази, на която Бог обръща внимание. Той ги научил на католическа молитва и продължил своята мисия.

След години, когато корабът му преминал покрай същия остров по пътя обратно към Испания, той видял жреците да идват към него по водата. Един от тях го помолил да повтори молитвата за Божието внимание, тъй като не можели да си я спомнят. Следвайки чудото пред очите си, мисионерът осъзнал колко важно е да признае присъствието на Бога във всички форми.

Тази история служи като основа за посланието в книгата "Край река Пиедра седнах и заплаках". Често не забелязваме необикновеното около нас – чудесата и знаците от Бога остават незабелязани именно защото сме възприели стереотипни правила за общуване с Него. Не разбираме напълно, че Той присъства навсякъде там, където Му позволим.

Религиозните практики са важни; те ни дават възможност да споделяме опита на общността при поклонение пред Бога. Но истинският духовен опит произтича най-вече от Любовта – а тя няма правила. В стремежа си можем да следваме указания или стратегии за поведение; все пак решаващо е това какво чувства сърцето ни.

Всички ние преживяваме моменти на страдание в любовта – често вярваме, че даваме повече отколкото получаваме или не успяваме нашите усилия да бъдат оценени правилно. Страдаме без причина понякога; всъщност любовта стои в основата на нашето израстване и развитие.

Истинските любещи хора преодолявали ограниченията на времето си чрез радостната изява на своите чувства - пеейки и танцувайки свободно сред света около себе си. Те знаели прекрасно: който обича искрено вече е победител в живота.

"Край река Пиедра седнах и заплаках" подчертава значението на отдаването в отношенията между хората. Персонажите Пилар и нейният спътник представят конфликтите по пътя към самопознание и личностна трансформация – необходимо е рано или късно човек да преодолее страховете си посредством ежедневното проявление на Любов.

Монахът Томас Мертън отбелязва: „Духовният живот означава обич." Това не означава просто добрина или помощ към другия - ако действаме така бихме могли само механично да приемем ближния като предмет до нас вместо живо същество със собствена божествена искра.
Нека плачът на Пилар вдъхновява нашия стремеж към взаимност.
Паулу Коелю