Песен за човека

Цялата поезия на Вапцаров представлява глас на протест, несъгласие и отхвърляне срещу всякакви опити за ограничаване правото на Човека от страна на властта. Според поета, властта, която търгува с националните интереси и се страхува от тези, които я оспорват, е несправедлива и безчовечна. В този контекст силната антифашистка ангажираност и действия на Вапцаров не са само художествено вдъхновение на една изключително чиста и морално висока личност, а също така жизнена позиция на човек, който поставя националните и духовни ценности над всичко друго. Той не допуска компромиси със собствената си съвест или с колективната съвест на времето.

Никола Вапцаров предшества своите contemporaries с около половин век в развитието на новаторски идеи в българската поезия. Подобно на Ботев, Яворов и Гео Милев, той гледа далеч напред във времето. Поезията му е толкова дълбока и наситена с послания, че всяко следващо поколение ще открива нови стойности чрез нея, което ще им помогне да осъзнаят себе си и да планират бъдещето си. От тази перспектива Вапцаров принадлежи към групата български поети не само като велики творци, но също така като нравствени ориентири за обществото ни.
Иван Гранитски