Веригите на злото

Баща ми похапваше спагети. Той ловко ги навиваше на вилицата и след това бързо ги поставяше в устата си. Ако човек се вгледаше внимателно, те изглеждаха почти живи – извиваха се и гърчеха в чинията му, а дори и след като ги погълнеше, все още можеше да се видят как излизат от устата му по време на дъвченето. Изглеждаха като еластични същества, които трудно могат да бъдат уловени. След известно време осъзнах, че всъщност става дума за червеи – едри тлъсти червеи, пълзящи във всякакви посоки, които баща ми с голямо желание дъвчеше с апетит, който би могъл да завиди дори на здравите хора. А той вече беше мъртъв повече от година.