Черната кутия

Не мога да повярвам, че баща ми е в тази черна пластмасова кутия, която току-що донесоха от митницата. Няма как да бъде истина. Кутията стои на масата в хола и всички погледи са насочени към нея. Шокът е пълен! Не разбирам какво точно са очаквали – просто една обикновена опаковка. Повдигам я и установявам, че е доста тежка. От ъгълчето й се изсипва черен прах... предполагам, това е прахът на татко.

Преминали са над 15 години от трагичната смърт на професор Банов в Америка. Синовете му поели различни пътища и водят свои животи, но травмата от внезапната загуба все още ги преследва... Откъде идват спомените? От дълбочината на съзнанието или от мрачните аспекти на реалността? Как сигналите отвъдното достигат до настоящето? Има ли формула за успех? Кога загубата може да стане освобождаване?

В новия роман на Алек Попов текат две паралелни истории с два противоположни житейски модела - "Успелият" и "Неуспелият" българин се срещат в Ню Йорк с цел да погребат семейните си призраци и осъзнават, че социалният статус няма пряка връзка със щастието. Действието преминава през черния хумор, ужасите и мелодрамата между реалността и фикцията; финалът подрежда картината, но всеки трябва сам да намери своите отговори.

**НОВА РАБОТА**

Из глава девета от романа „Черната кутия“, в която героят опитва късмета си като разводач на кучета в Сентръл Парк.

Walking Dog Service беше разположено на приземен етаж в Осемдесет трета улица западно. На табелката имаше унило синьо куче с каишка, чийто край изчезваше у невидим собственик – асоциации навяваха тягостност. Спуснах се по стълбите внимателно да не удря челото си о горния праг. Въпреки жегата бях облечен с дълги панталони и сако; малко преди пристигнех нахлузих стилна връзка взета без разрешение от гардероба на брат ми.
Огледах се през стъклената врата - изглежда супер!
Посрещна ме руса жена около петдесетте години с рошава пола до коленете и плетена бяла блуза под която личаха чашките й за сутиен. Стените бяха покрити със снимки на кучета заковани с карфици; климатикът работеше активно във въздуха докато краищата потрепериха като пеперуди.
- Грейс Козловски? - успях трудно да произнеса без усмивка.
- Аз съм - кимна тя делово.- С какво мога да ви помогна?
- Вчера говорихме по телефона относно интервюто...
- Аха! Мистър...?
- Банов! Ангел Банов… Или само Анго.
- Аха! Приятеля́т на Сретен?
Кимнах въпреки че термина „приятел“ бе малко преувеличен.
- Имали сте опит с кучета Анджело?- попита Грейс заинтересовано.
- Още как!- потвърдих ентусиазирано.- Имах куче!
Бях репетирал лъжливото твърдение още сутринта.
- Каква порода?
— Кокер-шпаньол — реших че ще звучи добре.
— Трудни животинки — въздъхna тя
— Зависи всичко от начина им обучение — отбелязах уверено сякаш разбрах занаята напред-назад
Грейс ме изгледа студено:
— Вашият ангажимент е само разходки а не обучителство!
— Разбира се!- казах стряскан-
Има специалист дресьори за такова нещо…
Тогава започнала разговор откритие: ние сме най-древната агенция тук!

Опитвах се измисля комплимент но нищо добро не идеше;
Тя сведе поглед пак към моят гризон след което го обърна обратно та проверява дали става дума за един човек

От друга страна,
– Това работа почасова , а ти явно притежаваш прекалено много умения …
– Заради това именно!.

Обясних наглас що аз наскоро дойдох Американците затова искания ми време непременно важно . Да запомня ,
„Няма недостойная работа” заявих смело .
Живея близо до парка затова проблем никакъв…

Сложението „Да хвърчи зад хоризонт!” очевидно впечатли Грейси , но фактът жизнеспособност местоположение доведе до положителния обрат … даде ми документ заведен формуляр плюс скромничкия лист…
« Запознавай инструкции»
След което добавила « Имаме клиент готов за вас!»