Блажени времена, крехък свят

Този текст представлява комбинация от любовен роман, криминална история, философска проза и еврейска семейна сага. Лео Сингер, студент по философия и син на евреи, които избягали в Бразилия през времето на националсоциализма, се връща във Виена с родителите си в началото на 60-те години. Той попада под очарованието на Юдит Кац (също дъщеря на бежанци), която трябва да стане неговата муза в стремежа му да интегрира живота и света в един философски модел. За него тя представлява идеалната партньорка за реализиране на великото съчетание между умове – проектът му ще бъде посветен именно ей (неговата дисертация) като продължение на Хегел. След смъртта й обаче Лео осъзнава дълбоките истини за живота.

Възниква въпросът: Дали Юдит действително е мъртва? Животът продължава там, където има възможност...

Роберт Менасе е сред най-влиятелните автори в съвременната австрийска литература – изключително известен писател, който получава множество признания и критики. Критиците споделят общо мнение относно творчеството му: той притежава способността да разказва увлекателно истории. Всеки от романите му функционира самостоятелно; само след прочитането на два можем да открием взаимовръзките помежду им – повторенията и измененията. Това подкрепя тезата, че Менасе всъщност пише една единствена книга през целия си живот.

Според Мая Разбойникова от "Култура", човек може да жертва истинските си цели заради един живот без значение - хората стават сенки до този уникален опит: какво могат те да предложат комуто игнорира своите амбиции? Животът не означава нищо; делото остава основното - случайността преминава пред необходимостта.

Безусловното чувство лишава от думи както страха от Нищото или смъртта; безкрайното щастие и болка не могат лесно да бъдат описани. Литературата често разглежда любовта именно защото онези, които не я познават искат да я опишат. Влюбеният губи дар слово моментално; а когато някой се отклони от своя път към целята си - той просто няма шанс за успех; най-висшият миг радост не идва чрез систематични усилия — той т quietly чака подобно на смърт.

Истината остава: благословени времена бяха тези с Юдит – непокварени моменти изпълнени със щастие и невинност оставили незабравими спомени in настоящето. Те живеят само във времевата линия като минало вече загубено , но все пак прекрасно . Благословението идва при тези хора , чиито мечти звездния небосвод води .

Земята беше необозримо широка , а законите валидни навсякъде . Всички случвания можеха понякога логически различаване ; но това бе неприложимо след напускането нa Юдит . Чудесният факт хипотезично останал извън ума . Лео наблюдавал реалността далеч чуждо разбиране...