Безсмъртна птица на вярата

В ранните етапи на човешката цивилизация, шумерските царе и жреци били известни с термина "патеси". В древноперсийския език вождовете и началниците носели названието "пати". Патриархът представлява най-висшия праотец за християнската общност. Владетелите от скитска Велика България, принадлежащи към рода Дуло, получавали титлата Бат - Бъ Тъ - голям баща; такъв пример са Бат Боян (617 - 683 г.) и неговият чичо Шам Бат (674 - 677 г.). Имението Батоя /Батай/ се свързва с основателя на Дунавска България кан Аспарух (роден 634, управлявал 677 - 692 г.). Легендарният завоевател Атила (434 - 453 г.), също от рода Дуло, бил познат като Айбат – Ай БъТъ – най-голям баща. Според историческия източник "Джагфар Тарихи", първият болярин и лидер на украинците в Киев наричали "по български Бата". Руснаците пък обръщали внимание на своя цар с термина Батюшка. В съвременния български език думата "бате" служи като учтиво обращение към по-възрастен мъж, а в много европейски езици коренът й присъства в термините за баща: der Vater, fater, pater и т.н. Всички тези примери показват как през последните шест хилядолетия една единствена дума -"бате", е имала устойчиво значение за концепцията за бащина фигура и водеща личност в обществото; тя винаги е била възприемана като символ на велик отец. Това подчертава удивителната лексикална постоянство през глобалната история.