И имаше любов в гетото

Разказана по прост начин и без излишен патос, историята успява да докосне сърцата на всички.

За Варшавското гето са написани безброй страници, посветени на смъртта, глада, депортациите и страданията. Марек Еделман, един от лидерите на въстанието, задава един различен въпрос:

Но защо никой не пита дали в гетото е имало любов?

Така започва една от най-личните книги за Варшавското гето. Вместо да поднася фактите в хронологичен ред, Еделман представя спомените си на фрагменти: лице, улица, име – моменти от щастие през няколко месеца; момиче, което избира да последва майка си към вагоните; жена с деца под опека; двама души решават да бъдат заедно до последния миг.

Паула Савицка улавя тези спомени така, че запазва гласа на Еделман - суховат и понякога остър, лишен от украси и именно затова още по-въздействащ. Историята тук разкрива лица. Хората имат свои имена. А любовта се проявява в различни форми: като страст или приятелство; родителска обич или вярност; грижа или чувство за дълг – отказът да оставиш другия сам.