Непокорни поданици на султана. Документален сборник

Петвековният период на османско владичество в България се счита за един от най-тежките и трагични етапи в българската история. Този период е характерен с жестока феодална експлоатация, политическо безправие, произвол и насилие, както и с дискриминация по национален и религиозен признак. Освен това настъпило масово унищожение на културни паметници и ценности, което значително забавя развитието на българския народ.

Османското завоевание оказало сериозно влияние върху българската идентичност: част от населението било убито, други били прогонени зад граница или разселени из империята, като много от тях преминали през процес на обезродяване. Това не приключило след самото завоевание; продължило до освобождението през 1878 г. Затова не е случайно, че към края на XIX век около 1.5 милиона българи живели извън родината си (в Унгария, Влашко, Молдова и Русия), т.е. почти всеки пети българин бил имигрант. За да затвърдят властта си над българските земи, османските власти заселвали чужденци - турци, араби и други етнически групи - които били обединени под мюсюлманска религия и говорели турски език. По този начин дори местното нетурско население също станало обект на асимилация.

Заради ограничения си численост колонизираното мюсюлманско население не могло да изпълнява политическите нужди на империята; освен това много от тези пришълци напускали страната в различни моменти – особено по време на Руско-турската война между 1877-1878 година.

В опитите си да увеличат броя на мюсюлмани в региона османските власти започнали активно да налагат исляма и турския език сред местните хора подобно на практиките в Мала Азия или при другите балкански народи. Съществуват множество документи (основно османотурски) които ясно показват как са наложени ислямизацията – чрез индивидуални или масови действия срещу народа – а също така документират съпротивата срещу тази политика.

Има данни за противодействие дори от страна на самите мюсюлмани срещу управниците: техните действия варирали от индивидуални прояви до обща борба с християнството против потисничество.

При условията в Османската империя широкият слой мюсюлмани също страдал от тежка феодална експлоатация; именно тук се проявявала класовата борба във формите икономически протест, политическа активност и идеологическа несъгласие.

Документалната база относно робството често затруднява откритето принадлежността към определена народност зад имената носещи ислямска идентичност. Важно е обаче да се отбележи малкия размер on инородното население в България — фактора за голямото значение имаше многобройната ислямизирана част сред местните жители — особено след масовото помохамеданчване — оставил множество християнски традиции запазили се до наши дни у новопоявилите се муслимани.

По тази причина мнозина представителидругородния контингент могат смело да бъдат считани за потомци именно bulgarian roots and their resistance against the Sultan's authority reflects not just class struggle but also ethnic identity elements.

Материалите включени сборника са организирани in two sections: the first contains documents reflecting individual actions of Muslims against Ottoman power while the second addresses collective struggles and camaraderie between Muslims and Christians—though this division is somewhat conditional as many items from both sections overlap particularly during uprisings where mutual efforts were evident.”