Космос

На склоновете на Татрите, младите Витолд и Фукс търсят лятна квартира и случайно откриват обесен врабец. На пръв поглед това е незначително събитие, но то предизвиква безкрайни асоциации и пътуване из мислите на разказвача. Скоро домакините на мястото, където са отседнали момчетата, се оказват във вихрушка от странни инциденти, всички свързани с висящия врабец.

Романът "Космос" (1965) е публикуван почти три десетилетия след първата сензация на Гомбрович – "Фердидурке", за която авторът получава Международната награда Форментор през 1967 година. Книгата играе с жанровете на криминалната литература и разглежда невъзможността да се разказва история; тя може да бъде видяна като ръководство по лабиринтите на човешкото подсъзнание и последиците от материализирането на обсебена реалност.

Витолд Гомбрович (1904 – 1969) често се асоциира с авангарда, бунта и младостта. Неговият нестандартен стил вдъхновява много млади хора със својата експериментална природа. Но зад повърхностните жестове срещу формата стои дълбочина - множество препратки и слоеве, които правят трудно читателят да остане равнодушен към уникалния му начин на писане.

„Космос за мен представлява черно течение - размътено и бурно, изпълнено с хаос и страдания; черна вода, носеща хиляди отпадъци. Човек гледа в него - загледан до безумие - опитвайки се да го разбере или свърже в някакво цяло… Чернилка, ужас и нощ. Нощ пронизана от необуздана страст… Струва ми се ужасът в Космос ще бъде осмислен рано или късно.“
– Витолд Гомбрович

„Обикновеното четене вече е минало."
– Витолд Гомбрович