Съчинения в 15 тома Т.1: Железният светилник

Прозата на Димитър Талев излъчва постоянен и запален огън, характерен за екзалтирана и фанатична душа. Тя се проявява в нежното ренесансово сияние на Ния, в тъмния средновековен пламък на баба Султана, както и в вдъхновението на Райко Вардарски. Освен това, тя носи мрачния блясък от иконостасите на Рафе Клинче. Основната амбиция на Талев е да бъде Вазов за македонските българи и тяхната историческа съдба. Той усети силата на Вазовото опиянение от мощта на пробуждането и възраждането. Гордо притежаваше дълбоко родово чувство и съзнание за съдбовна принадлежност към своя народ, споделяйки неговата история и копнеейки по топлия му дом…

Тончо Жечев