Черният кабинет

Сборникът с разкази „Черният кабинет“ е издаден за първи път в период, когато поетът преживява душевна трансформация и напуска Париж, търсейки уединение и духовност. Всяко от писмата в сборника притежава уникален стил и се свързва с определен аспект на социалната реалност. Чрез тези кратки текстове, които са повече или по-малко измислени, Макс Жакоб влиза в традицията на френската епистоларна литература, обогатявайки я и променяйки я чрез експериментиране с разнообразни езикови форми и значения. Той съчетава хумор със сериозност, представяйки не само блестяща комбинация от различни човешки типажи, но също така остроумна критика към посредствеността и лицемерието във взаимоотношенията между хората.

Ярката и противоречива личност на Макс Жакоб представлява една от ключовите фигури в културния живот на Франция през първата половина на XX век. Бил художник, писател и поет; евреин, приел християнството; хомосексуалист борещ се със своите наклонности; бохем избрал уединението на манастир - всичко това оформя неговото идентичност.

Роден през 1876 година в Кемпер, той още като ученик проявява дълбок интерес към литературата, музиката и живописта. През 1894 г. се премества в Париж и установява близост с известни личности като Пикасо, Аполинер, Модилиани, Кокто и Брак - млади творци от времето си. След получаване на божествено вдъхновение през 1909 г., решава да последва католическата вера και впоследствие се отдава на монашеския живот. Въпреки новите си религиозни убеждения обаче по време на началото на Втората световна война той става жертва на антисемитските настроения. През 1944 година е арестуван от Гестапо и загива в лагерa Дранси.

Неговите произведения включват стихотворения, пиеси, романи разкази приказки есета както картини представляват своеобразен мост между символизма кубизма сюрреализма