На пост

Винаги съм смятал, че добавянето на специфични термини към жанра „роман“ е признак на излишна претенциозност. Изрази като „вместо роман“, „вулгарен роман“ или „роман за чувствата“… обаче в случая не мога да избегна да нарека творбата „На пост“ вертикален роман. Тя се стреми нагоре, подобно на стълба, чийто връх изчезва в светлината на небесните висини.

Текстът е оформен – като звънче, като лична изповед, или като ускоряващия поток в Големия Адронен Колайдер. В него присъства както еуфоричното вдъхновение на новоповярвалия, така и мъдростта от дългото пътешествие през десетилетия по сложния маршрут към убежището на Истината.

Петър Марчев