Бащата на другия

Отново се огледах. Аси изглеждаше бесен, а Баби – тъжна. Погледът ми попадна на тухлата, с която бяха подпрели вратата на терасата, за да не затвори. Безшумно се отдръпнах назад, изправих се и наклоних глава напред, за да взема парчето. Беше доста тежко и едва успях да го повдигна с двете ръце; занесох го до решетката на парапета и отново легнах ниско. Внимателно го прокарах през решетката до края на терасата. То леко залитна, но аз здраво го задържах.
– Не е ли вярно, че ако беше избрал дъщерята на вуйчото си, нямаше да ти се случат тези злощастия? Нямаше толкова да ни отчуждиш и това болно дете нямаше да те натовари така много.
– Остави ме най-сетне! За нищо не бих искал да работя в магазина му! Минали са единайсет години и все още говориш!
– Какво мога да направя като виждам колко си нещастен? Сърцето ми плаче за теб.
– Не съм нещастен! Напротив, харесвам живота си. Не страдай толкова за мен.
– Наистина ли мислиш, че можеш да бъдеш щастлив с това умствено изостанало дете?
В този момент Аси ми заповяда:
– Подготви тухлата над главата?! Така е добре!
– Как умират хората? – попита уплашено Баби.
– Като във филмите: ще я заболи малко и после ще заспи. Поне няма повече да мрънка. И ти млъкни! Спокойно ще минем през това.
Натисках тухлата още малко напред.
– Недей! – прошепна Баби.
– Изпълнявай заповедта! – нареди Аси.
Тухлата внезапно стана твърде тежка и ръчичките ми вече не смогваха да я държат. Тя ми изплъзна от пръстите. Баби закри очите си от страх докато тухлата летеше към прошарената коса на баба.

Прекрасна метафора за цензурата в страната.

„Бащата на другия“ представлява много различни аспекти, но основното му значение е протестният роман... Също така представя ежедневния живот в Иран, където мълчанието осигурява спокойствие - безмълвието на детето символизира безмълвието на цяла една народност.

Авторката разглежда страха като опустошителен фактор в Иран; сблъскването между стремежа към истина и политическата коректност наложена от консервативния режим.

Професионализмът ѝ личи навсякъде; Сании майсторски интегрира понятия свързани с психологията при деца показвайки как родителят може лесно или трудно να нанесе необратими вреди върху своето дете... Шахаб олицетворява както борбите пред които всяко дете стои така и немотността тази страна управлявана от жесток режим...

Романът разказва история чрез богат стил който пронизва социалната структура на Иран , описвайки битките по пътя към надеждния свят чрез съдбите им женските персонажи .

Препоръчвам книгата особено на родители със повече от едно дете... Романът представя два гласа - този na Шахаб e неговaтa майка ; един обяснява болките ceнзивното чувствително въображение a другият рисува картината nещастиeто около отсъстваща баща фокусирaн само върху работа .

Атмосферата в романа e натоварена , dominira ислямската традиция : emancipation ta жени възникнала веднага след лъжите kypkaniye дом . Любовниците живеещи скритo далеч od строг контроль ... Послания-то sa универсални : neglect-a na emocionalno общуване разруша семейството бавно

Дълбоко трогателная книга… начина по който Шахаб разбира реалността e прекрасно описан c характерното неоднозначие jizn s badlovi … Всеки герой носi свой собствен товар свидетелство ožertvata tya dony shen shiran…

След прочитанeto осъзнавам значимостta ot признание u желание среди близките… Tova kniga tova тоци камък da ne be развален .