Моята орис

– Батко – казах тихо, – ти си моят по-голям брат и освен теб нямам никой друг. Татко ме остави на твоя грижа. Трябва да ме защитиш. Заради твоите деца, не оставяй моите сирачета, помогни ми.

– Какво общо има това с мен? Зависи ли от мен? Какъв съм аз?

– Чичото на Ехтерам Садат е в един от комитетите на Революционния съд и къде ли не… Просто уреди ми среща с него.

– Не-е! Как си представяш да отида и да кажа: този безбожник е мой роднина, простете му? Не, скъпа моя, няма как да се излагам!

– Няма нужда ти да говориш нищо; сама ще говоря с него.

Той ме погледна самодоволно със саркастична усмивка, поклати глава и каза:

– Когато изпаднеш в беда, тогава се сещаш за нас така ли? А до момента моллите бяха лоши и закостенели; нали богът и Пророкът ги нямаше?

– Батко, спри! Кога съм казвала че няма Бог или Пророк? Никога не пропускам молитва. Всъщност ти беше този който хвалеше зет си революционер затворник-мъченика! Макар че не споделям неговите идеи, Хамид е баща на децата ми. Моля те за помощ в името на твоите деца!

– Стани сестро и се стегни! Това място не е разграден двор! Да бъдем честни - ако той притежаваше властта щеше ли да ни остави живи? Искаш аз - човекът който цял живот търпях всичките лишения за исляма - но все пак запазих правдата отделена от кривдата , да отида при Хадж ага заради този безбожник?! Няма начин такова дело мога извърша. Не мила моя; тук става дума за справедливостта, законността и религията. Кой би му простил?

Паринуш Сании е родена през 1949 г. в Техеран. Завършва психология в местния университет. Получава стипендия във Калифорнийския университет с намерение да защити докторат там; обаче след избухването на Ислямската революция тя решава да се върне у дома. В продължение на двадесет години работи като главен консултант по изследователски проекти към Министерството на образованието.
Професионалните й задължения я подтикват към писането; като дълбок познавач на душевността на жената в Иран използва резултатите от многобройните свои проучвания в дебютния роман "Моята орис", публикуван през 2003 г., благодарение на издателство "Рузбехан". Романът достига до двайсет издания и става световен бестселър."