Змия и лилия

"Понякога, без да знам причината, усещам все по-силно, че сме просто играчи на невидими сили. Артисти в комедията на живота, ние ги развлекуваме. Сега ми се струва, че е време да счупим веригите си и да свалим завесата, за да изразим страданието и проклятието – голямото анатемо. Радостта, любовта и вярата са само призраци от мрачната нощ на съзнанието ни; те угаснаха при първата кървава усмивка на зората. И вече не ни остава нищо друго освен умората и тъгата от истината. Орелът на Прометей продължава да живее с вечността си, но усмивката, която цъфтеше върху мраморните лица на нашите предшественици, днес се е превърнала в страшна загадка сред мъртвешките образи като тези на Хамлет. Живеем и борим се: прегръщаме и ненавиждаме – нещастни създания сме – а внезапно земята под нас пропада и паднем един върху друг неми, бледи и отчаяни. Няма надежда."