Сме ли смели?

Смели ли сме и какво си мислим?

Какви са размишленията на Рунтавелка – дали звездите не са просто лешници? Зайо остава все така упорит – според него слънцето е златна зелка.

„Не! Това е опашка... скъсана!“ – казва Лиса и се оттегля. А може би звездите всъщност представляват пчели, след като Мецана не спи навън.

Кирил Кадийски, роден през 1947 г. в Кюстендил, завършва руска филология през 1971 г. Работи в литературната редакция на Радио София и по-късно в издателство „Народна култура“. От 1990 година е издател на „Нов Златорог“. Той е поет и есеист, член на българския П.Е.Н.-клуб, кореспондент на френската академия „Маларме“ и един от учредителите на движението "CAP A L'EST" за франкофонни поети (в Братислава, Словакия). Кирил Кадийски има множество книги зад гърба си: „Небесни концерти“ (1979), „Ездач на мраморни коне“ (1983), „Пясъчно време" (1987), както и много други заглавия до 2004 година. Превежда произведения от френските автори Вийон, Молиер, Бодлер и др., а също така и руски творби от Тютчев до Пастернак. Неговата книга с палиндроми - „Още нещо“, е уникална за българската литература; освен това той компилира антологията „От Вийон до Виан“. Произведенията му са публикувани във Франция (девет поетични сборника) и още в Испания, Гърция, Сърбия и Румъния.

Стиховете му са преведени на редица чужди езици като английския, немския и италианския сред другите. Кирил Кадийски притежава множество престижни награди включително "Иван Франко" от Украйна; "Голямата европейска награда за поезия" от Румъния; "Макс Жакоб" от Франция.