Сонети

Кирил Кадийски, известен със своите предпочитания към формата на поезията, е считан за един от най-добрите съвременни стихотворци и версификатори. Неговото кредо се корени в думите на Верлен: „Във всичко музика най-вече“. Не трябва да ни изненадва фактът, че сонетната форма, която общоприето се смята за класически образец в европейската поезия, отлично допълва неговата афористична и философска нагласа. Въпреки традиционната си структура той успява да внесе ново съдържание в нея – като „наливане на ново вино във стари мехове“. Той свързва миналото с настоящето чрез формалните аспекти на творчеството си, а темите му разкриват тревогите на съвременния човек от 21 век – все по-силен и самотен.

Поетът и преводачът са тясно свързани помежду си; след преводите му на произведения като „Сонети за живота и смъртта на мадона Лаура“ от Петрарка или сборника с избрани стихотворения от Ронсар, Кадийски компилира свои авторски сонети през последните четиридесет години. Той започва да пише сонети още в ранна възраст с втория си поетичен том „Ездач на мраморни коне“ (1983) и продължава да развива това увлечение през годините до публикацията на редица сборници.

След период на уединение при работата си като директор на Българския културен център в Париж, той открива себе си именно чрез този жанр. Така виждат бял свят стихосбирки само със сонети като „Alter ego“ (2008), „Битие и изход“ (2014) и други. През последните години Кадийски утвърдително заявява позицията си сред майсторите на този стил у нас. Георги Миланов дори го определя за най-голям специалист по сонета в българската литература.

След две предишни книги със заглавие "Сонети" (1999 г., 2012 г.), той представя трета - обемиста колекция от своето творчество. Стиховете тук взаимодействат помежду си, създавайки органично цяло с впечатляваща сила. В тази книга присъства особено важен венец — финален акорд, който не всеки автор осмелява да достигне както у нас така и извън пределите й.