Хора с прякори. Тъжни разкази

„Разказите, които са определени като „тъжни“, ме накараха да ги прочета без прекъсване и силно ме развълнуваха. Те представляват искрена изповед за добродетелността и мерзостта на човешката природа, за нейното падение и величие, както и за нейната безкрайност! Удиви ме тяхната автентичност; изглеждаше сякаш те не само че са преживяни от автора, но също така и от мен. Животът в тези разкази е едновременно реален и проникнат с тихи морални послания, което увлича читателя. „Хора с прякори“ е значимо постижение в съвременната ни белетристика.“
Акад. Владимир Зарев

„Наистина тези разкази са крайно тъжни. Но странното е, че не предизвикват у нас песимизъм или отчаяние, защото авторското състрадание ни повдига над безнадеждността. Всекидневният живот на персонажите протича през техните простодушни разговори. Всъщност героите имат сложни характери, но не успяват да се спасят от своята трудна дори самоубийствена съдба. А ние, читателите, сякаш отново чуем думите на един класик: „Боже мой, колко страдания има по този свят!“
Проф. Михаил Неделчев