Прекъснати връзки

Признавам, че в началото ми се стори доста дръзко от страна на Светлана Любомирска да представи своето литературно творчество чрез роман. Имам такъв респект към качествената проза, че бих могла да се насладя само като честен читател. И именно в тази роля започнах първото си четене. Фактът, че не почувствах дразнение и не опитах да определя жанра - дали става въпрос за криминален роман или любовна история, а също така и липсата на нелогични персонажи ме направиха почитател на творчеството на Светлана. В книгата присъства всичко необходимо – интригуващият криминален елемент те задържа във възторг до последната страница, но нямаше как да прескоча финала просто за да разбера кой е убиецът. Не можеш да го направиш, защото срещаш истински герои с реалистични човешки отношения, които предизвикват разпознаване у теб в различни ситуации. Това става благодарение на факта, че тъгата и радостта са част от нас и биват отключвани от любовта и нейното отсъствие.

Бях запозната с образованието на автора като психолог, но искрено се зарадвах когато установих, че няма излишно навлизане в психоанализа или диагностика. Добре написаните истории избягват морализаторстването; авторът позволява на героите си сами да водят сюжета... явно ги обича истински. Именно по този начин Светлана достигна до мен и надеждата ми е същото ще стане и с теб, скъп читателю. Защото всеки носим мрак и светлина; преди действително да хвърлим камък трябва внимателно да помислим за Христос… без осъждане.

И ти ще се пробудиш с душа!
Камелия Кондова

Темата за недостигаща любов и последствията от нежеланието и отказа; оковите на обстоятелствата; сложността в междуличностните връзки; крехката червена нишка – кръвната връзка която ни свързва завинаги... както онази остриетo което я прекъсва под влиянието на човешката воля: докога сме хора? откога сме хора? Какви сме всъщност? Тези важни въпроси задава настоящият роман. А той напомня най-същественото - човеци ставаме единствено когато умеем да обичаме.
Ива Спиридонова