Стихотворения/ Стефан Маларме

"„Поет за поетите“ – в това твърдение има много истина, но също така е вярно, че малко хора го следват. Маларме може да бъде считан за класик само на основата на формалните критерии: всички са запознати с него, но само малцина четат произведенията му. Ако се опитаме да открием причините за този феномен, няма да срещнем особени затруднения. Достатъчно е да разгледаме неговата поетика. Той изтъква триединството между мисъл, пластика и музика и концепцията си за поезията като свещенодействие поставя читателя пред фрагменти от творчество, които със своето студено присъствие често му подсказват, че той може да достигне единствено до повърхността или най-много да усети небесния произход на творбите. Или както самият Маларме казва: „Поезията на поета в наши дни, когато той се противопоставя на обществото, означава отказ от всички порочни средства, които му се предлагат. Всичко налично остава под нивото на неговия мироглед и мълчалив труд.“