Животът като липсваща лъжица

Романът „Животът като липсваща лъжичка“ е дебютно произведение на младия автор Иван Димитров, който е известен на българските читатели основно с разказите си („Местни чужденци“, Април 2010). Книгата не цели да провокира скандал, но може да шокира всеки, който смята, че младежите се интересуват само от любов, учене и спорт. Въпреки наличието на романтични моменти в сюжета, тук присъстват и сцени на насилие – тъжно е как добротата понякога страда под натиска на агресията – както и състезателни постижения... в различните области. Как човек става наркоман? Отговорът на Димитров е открит и зависи от улицата, която играе активна роля в романа; той черпи вдъхновение от литературните влияния като Керуак, Бърджес и Kafka. Романът споделя общи теми с творбите на Керуак по отношение свободния дух и кошмарите на Kafka за социалната реалност. Пушачите на трева познават ли наркомани? Защо именно безделниците получават поздравления по улиците вместо хората в костюми? Какъв живот водиш ти самият и до къде ще стигнеш? Светът задава тези въпроси към героя на Димитров, поставяйки го в ситуация почти филмова. Той трябва да бъде внимателен, да се предпазва от страхове и самообвинения преди да намери любовта си. Най-голямото зло би било ако се отказа от своето желание; тогава липсващата лъжичка от „Матрицата“ (There is no spoon...) - символизираща фантазията - започва да служи за злото.

Стиловете в романа са комбинация между висока художествена проза и жаргон. Гласът на главния герой донякъде напомня за перипетиите у юношеския свят при Достоевски.