Къщата на невъзможните любови

Клара Лагуна е привлекателна млада жена от кастилско село в края на 19-ти век. Когато се отдава на дълбока любов към богат земевладелец от Андалусия, майка й – едноока заклинателка, я предупреждава за проклятието, което тегне над жените от рода Лагуна: те са осъдени да страдат от невзаимна любов и да раждат момичета, които също ще изпитват подобни мъки. След като земевладелецът я напуска при новината за бременността й, Клара, обзета от ярост, решава да отвори публичен дом в имението на розите край селото. Там тя ражда Мануела – момиче без особен чар и с угаснал вид. Докато Клара става най-желаната метреса в региона, Мануела израства под грижите на Бернарда – готвачката с брада по лицето. С времето омразата към майка си и убеждението й, че само ако очисти фамилното име от порочната наследственост може да счупи проклятието, превръщат Мануела в дълбоко религиозна жена. След смъртта на Клара тя заминава за Галисия за кратко време и след това се завръща в имението с ново поколение Лагуна в утробата си. Новороденото Олвидо расте като невероятна красавица и въпреки опитите на Мануела да я държи затворена у дома, не успява да предотврати чувствата на Естебан – момчето на учителя.

Каран Барио умело представя жени, които не могат да управляват собствените си емоции. Те са принудени взаимно да се причиняват болка именно защото страданието им от страна на мъжете е непоносимо. В тази живописна история присъстват теми като любовта и омразата; престъпленията и еротиката - всичко това прави разказа задължителен за прочитане.