Събрани страници Т.2: Диарбекир и българите. Фрагменти от историята

**„Диарбекир и българите“:**

Веселин Сариев дълго време работи върху своята книга, като я преработва, допълва и открива нови доказателства. Той планира да издаде и второ обновено издание и на въпрос от вестник „Вести“ през 1999 г. дали е намерил нова информация, той заявява: „Винаги съм се занимавал с това, ценя тази книга и през последните три години съдбата ми донесе неизвестни документи, които осветляват още повече тази българска трагедия.“

Сариев публикува предварителни материали в различни медии – например във вестниците „Народна култура“, „Литературен глас“, “Литературен фронт” и списание “Пламък”. Книгата му постига значителен успех; тиражът й бързо се разпродава. Появяват се разнообразни рецензии за нея, включително в специализирана историографска литература. В рецензия за "Исторически преглед" Вера Бонева заключава: „Книгата на В. Сариев ‘Диарбекир и българите’ предоставя убедителен отговор на зададените въпроси относно мита за ‘българското чистилище’. Тя проучва механизмите зад появата на българската общност в далечния анадолски град. Анализира успешно оцеляването при екстремални социални условия чрез поп Минчовата максима: ‘Камъкът става по-ценен колкото повече го търкалят.’ Накрая книгата показва как историята може да бъде написана достоверно, но с пристрастие; документално, но образно; аналитично, но метафорично.“ (1997 г., кн. 4, стр. 164).

**„Българското време в Света Гора“**

Веселин Сариев бе силно вдъхновен от духовната атмосфера на Света Гора и многовековното присъствие на българските монаси там – особено Зографския манастир. Често споделяше свои преживявания от посещенията си там - нещо рядко срещано през 80-те години на миналия век. Неговите публикации (включително тези във варненската преса) както и ръкописните материали свидетелстват за широк замисъл.

Тук представяме последния завършен вариант на неговото изследване.

**„Скици от Пловдив“**

За Веселин Сариев Пловдив представлявал важна част както от личния му живот така и от творческия му процес; интересното обаче е че няма стихотворения посветени конкретно на града или далечни места — вместо това те остават следи единствено в прозата му.
През последните десетилетия той събира всичко свързано с Пловдив — книги, карти документация а най-вече стари пощенски картички (тук сме сериозни конкуренти). Организирал е изложби със собствената си колекция предимно статии коментари относно картичките публикувани сред пловдивските медии.
Представяме частица от тези очерци основани често върху текстове идвайки предшестващи него които имат популярност обаче звучат интонационно подобаващо.

**„Към приятелите“**

Тук са комбинирани разнообразие текстове писани от Веселин Сариев вдъхновени лично към/с поети художници основаващи се диалогичността принцип : посмъртен текст адресиран до Добромир Тонев , текста прочитани при открития изложби писма до близки приятели като Иван Теофилов Иван Кирков Гилермо Дейслер Румен Жеков .
Тематика преминават множество теми свързани творчество акт художествения мир .

**Интервюта**

Веселин Сариев обожаваше даването интервюта често те носеха сериозност важности обобщение около личната съдба его творческа оценка текущият литературният свят живописта . Сред тях забележимо място взема голяма анкета проведена Здравко Гълъбов поместена труд документален сборник нови авторови полета том І ИК «Жанет 45» отпечатан 2004 година.

Из бележките към том II професор Михаил Неделчев