Градът II

Поезията на Сим Алексиев е динамична, актуална и откровена, а понякога дори провокативна и груба. Неговите стихотворения представляват послания, освободени от традиционните форми. По този начин смисълът остава незащитен, суров и автентичен. Над света се издига постмодерната ирония на човек, който възприема реалността драматично.

Доц. Иван Станков

Тази поезия премахва фалша с цел да съживи спонтанността в човека. В подобни моменти отпадат ограниченията и установените норми; живият индивид наблюдава както своето раждане, така и своята смърт.

Поетът разклаща нашите очаквания и представи с мощни удари; неочакваността на тези удари има по-силен ефект от християнската милосърдност на плесницата по едната буза.

Ако думите са попаднали в реда си, той ги освобождава от техните окови. Сим Алексиев им е дал собствена свобода – изглеждаща безотговорно на пръв поглед, но всъщност представляваща сложна игра с надеждите в един живот твърде разбит за само едно разпятие.

Доц. д-р Радослав Радев